
Какво е физиотерапия? Физикалната терапия
Известна още като физиотерапия, представлява едно от най-старите направления в медицината, което се използва изключително широко в модерната практика и се прилага при множество заболявания, вариращи от навехната китка до лечение на последиците от инсулт, инфаркт на миокарда, фрактури, дискови хернии, артрози и много други. Какво е физиотерапия?
Названието физиотерапия произхожда от гръцките думи fysis-природа и therapeia-лечение, т.е. природолечение. Прилагана много широко още от дълбока древност, физиотерапията днес намира все повече почитатели, поради своята висока ефективност, безопасност и отлични резултати.
Физиотерапията цели възстановяване на здравето чрез използване на естествени и преформирани природни фактори . Тя е комплекс от средства и методики, насочени към профилактиката и лечението на различни заболявания с помощта на естествени (слънце, море, лечебна кал, вода, масаж, движение) и преформирани (електрически ток, ултразвук, лазерни лъчи, магнитно поле) физикални фактори. В еволюционното си развитие, човекът е привикнал към дразнителите на природната среда-термичен, механичен, магнитен, електрически и др. Затова физиотерапевтичните фактори действат върху организма пряко, физиологично, ефективно, патогенетично върху болестния процес.
Естествените физикални фактори са познати от дълбока древност и стоят в основата на топлолечението, балнеолечението, калолечението, хидротерапията, климатолечението и други базисни за физиотерапията раздели.
Преформираните фактори се появяват с развитието на науките физика и електроника и са свързани с използването на апаратура произвеждаща електрически ток, електромагнитни полета, лъчения, механични вълни и други.
Съвременната физикална терапия се разви особено много през последните години, с развитието на електрониката, роботиката и информатиката. Тези нови фактори като: лазери, висоинтензивни магнитни полета, ултразвук, удърно-вълнова терапия и др., са с високо ефективен терапевтичен ефект.
Често се използват в случаи, когато лекарствените средства имат неблагоприятна странични действия, а самите физикални фактори нямат странични такива.
Физикалната терапия е средство, чиято основна цел е връщане или подобряване на увредени функционални активности, движение, изпълнение на ежедневните дейности и професионални задължения след травма, инцидент или заболяване с различна етиология.
Цели на физиотерапията:
- В ранната фаза и острата фаза- за въздейства лечебно и да предотврати прогресирането на патологичния процес и усложненията.
- В хроничната фаза- да осигури поддържащо лечение и да постигне максимална функционална годност
- В реконвалесцентната фаза-да подпомогне и ускори оздравителния процес чрез стимулиране на на защитните сили на организма.
Основните раздели на физиотерапията (видове физиотерапевтични процедури) включват:
Преформирани физикални фактори, кинезитерапия, водолечение, термотерапия, инхалационна терапия, светлолечение, калолечение, климатотерапия, балнеотерапия и др.
Преформирани физикални фактори:
Електротерапия: клон от физикалната медицина, който се занимава с приложението на различните форми на електричеството с цел профилактика, рехабилитация и лечение. Често използвани физиотерапевтични процедури са:
- галванизацията
- електрофорезата,
- ТЕНС,
- терапията с интерферентни токове,
- електростимулации,
- други обезболяващи нискочестотни токове
Магнитотерапия-нискочестотна и високочестотна
Високочестотните токове –TECAR, УВЧ
Лазертерапия– нискоинтензивна и високоинтензивна
Ултразвукова терапия: раздел от физиотерапията, който се занимава с използването на ултразвуковите механични вълни в лечебния процес. Използват се специални апарати произвеждащи ултразвукови вълни, с които се облъчват засегнатите части от тялото. Въвеждането на лекарствени вещества през кожата с ултразвук се нарича ултрафонофореза
Кинезитерапия: използва различните форми на движението и двигателната активност за постигане на пълно функционално възстановяване на болния. В основата на това лечение лежат активните физическите упражненията и пасивните похвати -масаж във всичките им форми и разновидности. Масажът се осъществява чрез движения върху тялото и се постига подобряване на цялостната кръвна и лимфна циркулация, релаксация на мускулите и сухожилията, ускоряване на възстановителните процеси, като методът се използва широко както с лечебна цел, така и профилактично
Светлинна терапия: занимава се с терапевтичното приложение на видимите, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Светлинотерапията е позната още като фототерапия
Хидротерапия: дял от физиотерапията, който се занимава с използването на обикновената вода, в трите възможни агрегатни състояния, като лечебен и профилактичен фактор. Към този дял се отнасят всички лечебни вани, душове, обливания, обтривания, а също така процедурите използващи лед (криотерапия) и пара (вапотерапия)
Термотерапия: включва използването на различни нагрети среди (парафин, пясък, лечебна кал, торф, глина, въздух и др.) с цел внасяне на топлина (екзогенна топлина). Към термотерапията се отнасят всички процедури свързани с общо и локално загряване на тялото, в това число и използването на сауна
Балнеотерапия: занимава се с терапевтичните и профилактични ефекти от използването на минералните води. Минералните води са един от най-значимите фактори на физикалната терапия и се използват при лечението на множество заболявания, обхващащи всички органи и системи
Калолечение (пелоидотерапия): част от физикалната медицина, използваща различните видове лечебна кал с природен произход. Чрез различни апликационни техники лечебната кал се нанася по цялото тяло или върху увредената част с лечебна или профилактична цел
Климатотерапия: раздел от физиотерапията, който използва факторите на климата на даден район, с лечебна и профилактична цел. Към този раздел влизат морелечението (таласотерапията), хелиотерапията (слънцелечение), аеротерапията и планинското климатолечение
Инхалационна терапия: използва дихателните пътища за внасяне на различни вещества в организма. Популярни форми на инхалационната терапия са аерозолотерапията и аеройонотерапията
Акупунктура и акупресура: с помощта на натиска на ръцете или чрез специални игли се въздейства върху точно определени точки (енергийни полета), за постигане на желаната цел
Нови техники:
- Кинезиотейпинг
- Ергон терапия
- Удърно-вълнова терапия-радиална и фокусирана
Рехабилитацията цели чрез широкия спектър на физикални средства, освен медицинско, а също така и социално и трудово-професионално възстановяване на функционална годност, ресоциализация и трудова адаптация.
Кога и при какви заболявания и състояния се препоръчва лечение с физиотерапия?
Физиотерапията намира приложение при изключително голям брой заболявания и увреждания. Прилага се често като основно терапевтично средство или като част от комплексната терапевтична схема.
При редица заболявания физиотерапията се прилага след провеждане на лекарствената терапия и преминаване на острата фаза на болестта с цел ускоряване на възстановителните процеси.
В други случаи физикалната терапия се назначава успоредно с медикаментозната, като основната цел е подобряване ефективността на лечението и ускоряване на заздравителните процеси и естествените защитни механизми на организма.
Най-често се прилага при различни по тежест травми (фрактури, луксации, спортни травми), неврологични увреждания (след инсулт, периферни нервни увреждания-радикулопатии, при болест на Паркинсон, множествена склероза), мускулно-скелетни увреждания, кардиоваскуларни нарушения (рехабилитация след инфаркт на миокарда), респираторни заболявания (астма, хронична обструктивна белодробна болест, муковисцидоза) , гинекологични заболявания, метаболитни заболявания, ортопедични заболявания, ревматологични заболявания, УНГ заболявания, детски заболявания, кожни заболявания и много други.
Физикалната терапия успешно се прилага не само при голям набор от заболявания, но също така и при лица от всички възрасти (от новородени до старческа възраст), включително и по време на бременност, след раждане, в периода на менопауза и други.
Списъкът със заболяванията, при които успешно и ефективно може да се приложи физиотерапия, е дълъг, но най-често срещаните в клиничната практика включват:
- Гонартроза (артроза на колянната става)
- Коксартроза (артроза на тазобедрената става)
- Полиартроза
- Изкълчване, навяхване и разтягане на неуточнена област от тялото
- Фрактури (счупване) на различни кости (бедрена кост, бедрена шийка, подбедрица, предмишница, китка, длан, раменен пояс и други)
- Последици от травми на горен крайник
- Последици от травми на долен крайник
- Увреждания на нерви (на лакътния нерв, лъчевия нерв, седалищния нерв, лицевия нерв и други)
- Ишиас
- Остеопороза, неуточнена
- Различни видове пневмонияКрива шия (torticollis)
- Плоско стъпало (pes planus)
- Шип на пета
- Юношески (ювенилен) артрит
- Сколиоза
- Синдром на карпалния канал
- Болест на Parkinson
- Множествена склероза
- Мозъчен инфаркт
Най-честите показания за приложение на различните видове физиотерапевтични процедури са от областта на ортопедията, ревматологията, неврологията и се изразяват в различни по тежест увреждания на мускулно-скелетната система, костната система, инервацията.
Физиотерапията доказано подпомага възстановяването при различните видове травми (увреждане на нерви, счупване, луксация, разтягане) и артрозни промени.
Според вида и тежестта на увреждането се изготвя индивидуален план, съобразен с конкретните нужди, изисквания и предпочитания на болния, като целта е осигуряване на максимален комфорт по време на терапията и постигане на реалистични резултати за оптимален период от време.
Основни принципи на физикалната терапия са:
- Пълнота и прецизна диагноза на заболяването
- Максимално ранно приложение
- Индивидуална преценка и подход
- Етиологична и патогенетична обоснованост
- Планомерност и поетапност на лечението
- Строго диференциран избор на факторите и методите
Физикалните фактори имат най-добър ефект приложени в ранните, функционални стадии на заболяването. Тогава е възможно пълно оздравяване или предотвратяване за заболяването.
Затова физиопрофилактиката заема най-голяма място в цялостната профилактична дейност.
Физиотерапията заема много важно място и при хронично-рецидивиращите болести. При тези случаи е необходимо изграждане на пълна програма за дълготрайно физиолечение в няколко етапа-амбулаторен, стационарен, санаториален и домашен. Основна цел е пълното възстановяване на болния, спиране на прогресията на заболяването и/или обратното му развитие.